Print Friendly

Резюме

Кратко представяне на това какво е свободен софтуер, защо вида на договора за ползване на софтуера има важно значение и защо свободният софтуер е удачен избор за приложение в образованието. Обяснява се защо достъпът до програмния код, който програмите със свободен договор за ползване предоставят е толкова съществен, както и за всички предимства, които произтичат от това. Накрая се изброяват някои митове и погрешни схващания, свързани със свободния софтуер, възможните недостатъци от използването му в образованието, както и начините те да бъдат избегнати. Дава се пример със съществуващи свободни проекти и се изреждат предимствата, които те биха дали на училищата, учителите и учениците, които изберат да ги ползват.

Въведение

Факт е, че компютрите навлизат във все повече сфери от нашето ежедневие. С всеки изминал ден се появяват все повече причини за тяхната употреба, все повече професии, които изискват компютърна грамотност. Очевидна е необходимостта образованието да отговори на тези тенденции и потребности – чрез въвеждане на засилено обучение по информационни технологии, чрез използването на електронни медии и материали, чрез работа с приложни програми по всички предмети. Употребата на компютри в образованието е не само необходимост – тя предлага и много предимства. Интернет довежда света в класната стая, скъсява се дистанцията между нации и култури. Съвременните програми дават богати възможности за онагледяване на учебния процес, за тестване и експерименти, спомагат за засилване на интереса към материята у учениците и за по-пълно разбиране на преподавания материал.

По тази причина е важно да се отдели внимание на софтуера, който се подбира за използване в образованието. Правилният му избор в тази сфера е особено важен, тъй като оказва голям и дълготраен ефект както върху образованието, и върху обществото като цяло. Та нали този софтуер ще бъде цитиран и обясняван в отпечатаните учебници, нали за работа с него ще бъдат обучени много учители, нали за него и с него ще бъдат създадени много учебни и помощни материали. Този софтуер и неговите характеристики ще формират и ще влияят директно на уменията на учениците да ползват компютър, както и на изграждането на тяхната компютърна и технологична култура. Несъмнено вида на софтуера, който се ползва оказва влияние и за начина, по който подрастващите гледат на света, както и на тяхната позиция и поведение в обществото.

Важен елемент в избора на софтуера, наред с неговите чисто функционални качества, е договора му за ползване (или така наречения “лиценз”). Защо договорът е важен? Ами защото определя условията, при които софтуера може да бъде използван и разпространяван, и така дава или отнема възможности на потребителите. Освен това програмите създадени и разпространявани под различните типове договори като цяло имат доста различни характеристики, сходни и специфични за всеки отделен тип договори. Тъй като тук нито времето, нито предоставеното ми място е достатъчно да разгледам предимствата и недостатъците на всеки отделен тип договор за ползване, ще се спра на този, който според мен предлага най-много предимства, както и най-лесни за преодоляване недостатъци – свободният софтуер.

Какво е свободен софтуер

Свободният софтуер е софтуер с договор за ползване, който вместо да ви налага ограничения при употребата на продукта, ви дава следните четири свободи1:

  1. Свободата да ползвате софтуера свободно и без ограничения
  2. Свободата да го споделяте с всеки и разпространявате копия, без при това да нарушавате закона
  3. Свободата да изучавате как работи програмата
  4. Свободата да я променяте така че да приляга на вашите специфични нужди, и да разпространявате променената версия

Основното, което отличава този вид договор за ползване от всички предходни, е че автора ви предоставя както самия софтуер, така и програмния код, от който е бил създаден, както и правото да променяте кода и да разпространявате променените версии. На пръв поглед това изглежда не толкова важно – в края на краищата не всеки е програмист, не всеки има познанията по програмни езици или времето да се занимава с това, така че да го интересува достъпа до кода на програмата. Но истината е, че точно тази особеност е уникалното предимство, което този вид договор предоставя, и от него произтичат всички останали ползи от използването на свободния софтуер.

Защо достъпа до програмния код е важен

За да стане ясно какво толкова му е специалното и ценното на достъпа до програмния код, ще дам прост пример. Да си представим една най-елементарна програма за сумиране на две числа. Нейният примерен програмен код, преведен на български за по-голяма яснота, изглежда така:

 Програма Сумиране; променливи А, В, С: цели числа; начало Въведи(А); Въведи(В); С:= А + В; Отпечатай(С); край.

Това е, което получавате ако тази програма е свободен софтуер. За да може да се изпълни програмата от компютъра, ви е необходима специална програма, която преобразува програмния код в инструкции на процесора. Тази специална програма се нарича интерпретатор или компилатор. Ето как изглежда преобразуваната (компилирана) програма:

 4d5a90000300000004000000ffff0000b800000000000000400000000000000000000000000000 000000000000000000000000000000000000000000800000000e1fba0e00b409cd21b8014ccd21 546869732070726f6772616d2063616e6e6f742062652072756e20696e20444f53206d6f64652e 0d0d0a2400000000000000504500004c010600000000008ccc02001e020000e00007010b010214 607a000018050000f0220000208a00000010000000900000000040000010000000020000040000 000100000004000000000000000030030000040000000000000300000000000400001000000000 1000001000000000000010000000000000000000000000d0000028060000000000000000000000 000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000 ..............................................................................

Това е само началото на машинния код. Целият текст на тази програма е разположен на 77 машинописни страници! Файл, съдържащ този машинен код е единственото, което получавате при софтуер, разпространяван със всеки от останалите изброени договори за ползване. Сами преценете дали е възможно от машинният код на програмата да се прецени доколко качествено е изработена тя, и доколко лесно е да модифицирате тази машинна програма, ако ви се наложи да направите дори и минимално подобрение или да коригирате грешка. От друга страна, ако разполагате с програмния код, който ви се предоставя при свободен договор за ползване, винаги можете да създадете машинна програма която да изпълнявате на компютъра. Но освен това имате възможността да проверите доколко добре и с перспектива е създадена програмата която ползвате, както и да я промените и настроите към вашите собствени нужди. Това е нещо, което не ви позволява никой друг договор за ползване. Microsoft например, предоставят при определени условия достъп до програмния код, но той е без правото да се модифицира, нито без правото да се провери дали наистина продукта, който получавате е резултат от този програмен код, който ви е предоставен2. Какво да говорим за правото да разпространявате модифицирана версия.

Предимства от използването на свободен софтуер в образованието

Да видим какви специфични предимства произтичат от четирите свободи, които получавате когато ползвате свободен софтуер:

  • свободен за инсталиране и ползване – това идва директно от първата свобода. Можете напълно законно да инсталирате свободен софтуер на всички компютри в училище. Преподавателите могат да го занесат у дома за да подготвят уроците си. Учениците могат да го инсталират вкъщи, за да тренират наученото в училище. Те могат да продължат го ползват дори след като завършат училище, ако решат.
  • подходящ за разпространение – позволява ви го втората свобода. Ако вашето училище или вие като преподаватели ползвате свободен софтуер, можете да качите всички програми на един диск и да го копирате на всички ваши ученици, без да се притеснявате че ще престъпите закона. Или да го разположите на училищния уеб сървър, от където учениците да си го изтеглят при нужда. Учебниците могат да се разпространяват заедно със диск, съдържащ програмата която се използва от тях (ако е свободна). Министерството може да създаде подбор от одобрени, променени (ако е нужно) и настроени за оптимална работа програми, и да ги разпрати на всички училища. Това е удобно за учители, за ученици, за всички.
  • безплатен – всички знаем колко ограничени са училищните бюджети, в частност, и бюджета на образованието като цяло. За преподавателите, а и за повечето български домакинства можем да кажем същото. Парите никога не достигат, така че не е ли разумно да бъдат разпределяни по-добре? Забележете, това не означава непременно да се ползва само и единствено свободен софтуер навсякъде, и на всяка цена. Но може например в случаите когато има добра и качествена свободна програма за дадена дейност да бъде използвана тя, а парите спестени от закупуването и да бъдат използвани за да се закупи специализиран или специфичен софтуер, за който няма подходящ свободен аналог.
  • на български език – поради това, че свободните програми са лесно достъпни за ползване и модификация, около тях винаги има голяма, многонационална общност от потребители. Така че свободните програми като правило са преведени на много повече езици, отколкото техни комерсиални аналози например, или имат превод на рядко срещани езици, за които една платена програма е неизгодно да се превежда. Но дори и дадена свободна програма да не е преведена на български, ако разполагате с желание и свободно време, можете сами или в сътрудничество с други хора да преведете програмата. Или да подобрите превода направен от друг, ако намерите някаква неточност. Това например направи Светослав Стефанов от УСУ. Преводът веднага става част от програмата и бива разпространяван официално със следващата и версия. За сравнение: преди време съществуваше превод на български на Windows 98. Той беше обаче незаконен според условията за ползване на операционната система, защото те не позволяват модификации на продукта. Така че българските потребители трябваше да чакат за Microsoft да стане изгодно да се направи такъв превод, което се случи чак при Microsoft Windows™ и Office XP™. След публикуването му мнозина бяха недоволни от превода на отделни диалози и менюта. Отново нямаше какво да се направи, защото договора на ползване не позволява модификации, нито дава достъп до програмния код. Друг пример – нито Adobe PhotoShop™, нито CorelDraw™ са достъпни на български, а и кой знае дали някога ще са. Техните свободни аналози обаче отдавна са преведени.
  • сигурен и прозрачен – тъй като програмният код на един свободен проект е публично достъпен, няма начин в програмата да бъдат заложени шпионски или зловредни компоненти. Тъй като кода се проверява от много очи, и програмите тестват от много потребители, то слабостите и проблемите за сигурността се откриват рано и фиксират бързо. Това показват и статистиките – свободните програми обикновено са много по-сигурни от техни несвободни аналози.
  • лесно настройваем – Свободния софтуер е създаден с идеята да бъде лесно настройваем и разширяем. Можете да добавяте или махате отделни програми или техни компоненти, да ограничавате функционалността им, да подменяте текстове, картинки и цветове. Обикновено има подробна документация как да направите това. Освен това имате достъп и до кода на програмата – можете да добавяте нови възможности според специфичните ви нужди, или някой да го направи вместо вас.
  • директен достъп до разработчиците – винаги можете да се свържете директно с тях – техните имена, както и начина да се свържете с тях са описани на страницата на всеки свободен проект. Това не са хора, които работят формално за пари. Напротив, те са дотолкова убедени в ценността на това, което правят, че са склонни да жертват свободното си време и лични средства за развитието на проекта. Така че те в повечето случаи са силно мотивирани, отзивчиви и винаги готови да помогнат. Това означава бърза реакция при проблем, улеснено обсъждането и фиксиране на проблеми, както и добавянето на нови възможности.
  • силна и активна потребителска общност – същото, което казахме за разработчиците, се отнася и до общността около по-големите проекти. Това са потребители, които са получили безплатно правото да ползват един качествен продукт с много възможности. Това оформя една голяма и жива общност от потребители, добронамерени и склонни да помагат – в отговор на ресурсите, възможностите и подкрепата, които са получили самите те.
  • стандартни файлови формати, протоколи, общоприети технологии – същността на един свободен проект е общуването, сътрудничество, обмяната. Повечето свободни проекти използват отворени, стандартни файлови формати, протоколи, библиотеки и технологии. Това улеснява съвместното използване на продукти от различни производители, както и облекчава прехода от един продукт към друг. Дори софтуерът да не поддържа даден формат или протокол, следващият разработчик, който се включи в екипа лесно може да го добави, защото архитектурата на свободните проекти обикновено е отворена и модулна, а програмния код е достъпен. При много комерсиални програми – напротив – файловите формати обикновено са тайни, за да ви принудят да ползвате само продукти от същия производител. Използват се собствени патентовани технологии и нестандартни комуникационни протоколи, така че да бъде затруднена максимално конкуренцията и да бъдат извлечени ползи от господстващото положение на пазара на дадена компания3.
  • сигурност за бъдещето на продукта – Когато използвате една несвободна програма, заради мащаба и продължителността на процеса на внедряването и в образованието, вие на практика се обвързвате със съответния производител на софтуер. Какво става обаче ако доставчикът фалира, или ако повиши многократно цените? Или ако дадения продукт му стане неизгоден за продажба и поддръжка и ви принуди да закупите следващата версия, която има много по-различни системни изисквания или коренно променен интерфейс? Какво правим със всички учебници, помощни материали, разработени уроци и методични планове, примери, с преподавателите свикнали да ползват този продукт, със всички компютри, подходящи за текущата версия, но не и за следващите? И дали може образователното министерство да контролира и планира процеса на преход и обновяване на софтуера, или е оставено на милостта на производителя на софтуер? При свободния софтуер нямате този проблем – тъй като разполага с широка потребителска база, винаги се намира кой да поддържа старите версии на продукта. Но дори това да не се случи и проектът престане да бъде развиван (което е малко вероятно за големите проекти), може да се наеме фирма която да го продължи докато е нужно – нали разполагате с програмния код.

Освен тези директни ползи от използването на свободен софтуер, има и други, индиректни, произтичащи от тях:

  • равен старт на учениците – тъй като софтуера е безплатен, той дава еднакъв шанс на ученици с различно материално положение. Фактът че много свободни програми са преведени на български, позволява учениците с по-слаби езикови познания да ги ползват пълноценно и без проблеми. Голямото внимание на достъпността до програмите от хора с недъзи, което се отделя в много свободни проекти е друг начин да се даде на учениците от тези групи равен старт.
  • развива творческото мислене и креативността – тъй като кода е достъпен, всеки който се интересува може да види как точно е направена програмата която ползва. Лесно е да се добавят нови възможности, или да се създадат помощни ресурси за нея. Това допада на учениците, защото участват в живия живот – изследват реален, работещ софтуер, и виждат смисъла от прилагането на своите знания и усилия – техният принос става част от реален, а не учебен проект.
  • възпитава учениците да бъдат не пасивни консуматори, а творци и активни участници в живота на общността – В един свободен проект всеки е ценен – разработчикът, дизайнерът, преводачът, отделният потребител, защото софтуерът е резултат от съвместната работа на всички тях. Учениците могат да преведат някоя програма, да докладват за грешка или да добавят ресурси към нея – техните промени ще влязат в следващата официална версия на програмата. Дори само да отговарят по форумите, те ще бъдат добре приети. Това ги мотивира да бъдат активни, показва им нагледно че всяко тяхно действие може да оставя следа.
  • най-близък до човешката природа – Съгласете се, че напълно в реда на нещата е ако нещо ти хареса, да поискаш да го споделиш с приятелите си. Правото да можеш да го ползваш навсякъде, любопитството да разбереш как работи, желанието да промениш нещо, което не ти харесва или да го подобриш – това са все естествени и човешки желания и потребности. Единствено свободният софтуер удовлетворява и поощрява всички тях.
  • възпитателен ефект – идеи като равенство, свобода, прозрачност, достъпност на знанията и информацията, уважаване на различията и инакомислието са ценности, залегнали в основата на всяка демокрация. Критическото мислене, иновативността, желанието за сътрудничество, умението за работа в екип и активното участие в живота на общността са все качества, които ни правят добри граждани на едно модерно и отворено общество. Свободният софтуер възпитава учениците във всички тези принципи и на практика показва приложимостта и ползата от тези идеи. Той допринася и директно за образоването на обществото като цяло. Вашите ученици могат да споделят програмите, които изучават в училище, със своите приятели, родители, роднини, и да ги научат на това, което вие сте им предали. Така училището помага за издигането и образоването на широк кръг от хора, влиянието му може да се разпростре далеч отвъд неговите стени.

Виждате, че всички тези предимства са пряк или косвен резултат от достъпа до програмния код и четирите свободи, които получавате със един свободен договор за ползване. Да видим как стои въпросът с недостатъците от употребата му.

Някои митове за свободния софтуер, както и възможни недостатъци от избора му за образованието

Като всичко в този свят, един свободен проект освен предимствата, които предлага може да има и слаби страни. Но нека преди да споменем възможните недостатъци от използването на свободен софтуер в образованието, да изброим някои схващания и мнения, които са частично или напълно неверни:

  • “Щом е безплатно, значи не струва”. Първо: не е вярно като идея. Въздухът, който е жизнено необходим за нас, за момента е безплатен. Същото важи за слънцето, дъжда, една разходка сред природата, песента на птиците, както и много други неща. Българският фолклор, който толкова много ни е прославил пред света, също е безплатен и свободен за ползване и de facto се разпространява под единият от видовете свободни договори за ползване. Има много качествени свободни програми – Линукс операционна система задвиждва по-голямата част4 от класираните в топ 500 суперкомпютри, Интернет все още разчита основно на свободен софтуер за предоставяне на своите продукти и услуги. Повечето от операционните системи, които задвижват или ще задвижват мобилните телефони са или под свободен договор за ползване, или са в процес на предоставяне на такъв.
  • “Няма безплатен обяд. Сигурно има някаква уловка”. Да, така е – няма безплатен обяд. В един свободен проект има участие на много хора, и всеки от тях е дал своят принос за да се развие проекта (един с програмиране, друг с писане на документация, трети с превод, четвърти с дарение – всеки според своите възможности и желание). Така че продуктът не е възникнал “от нищото”, и струва много пари и часове труд. И да, наистина има уловка. Само че “уловката”, всъщност тайната на свободния софтуер е, че всеки от участниците в един свободен проект е избрал вместо да задържи своят принос за себе си, да го върне обратно към общността, подкрепяйки по този начин развитието на проекта. Така тези малки, поносими за всеки участник приноси, но много на брой (заради многото хора, които допринасят към продукта), оформят един качествен, и в същото време напълно безплатен продукт – както за участвалите в създаването му, така и за всички други.
  • “Свободният софтуер се разработва само от любители” – не е вярно. В Linux Fondation например влизат много от най-крупните фирми в компютърният свят5. Зад големите, ключови свободни проекти винаги има една или няколко фирми, които ги подкрепят по един или друг начин – например чрез назначаване на разработчици на пълен работен ден, които да допринасят за развитието на продукта, или чрез предоставяне на собствен програмен код под свободен лиценз.
  • “Свободен и безплатен е едно и също” – Невярно. Някои хора наричат свободни freeware и shareware програмите, защото могат да ги инсталират безплатно на компютъра си. Други пък се притесняват че свободният софтуер е еквивалентен на пиратски софтуер, защото също като него може да бъде свободно изтеглен от Интернет. Но има една съществена разлика. Безплатния достъп до изпълнимия програмен файл е само една от възможностите, които един свободен софтуер ви предоставя, и дори не е задължителна за да бъде разпространяван той под такъв договор за ползване6. Основната разлика е свободния достъп до програмния код и правото да го модифицирате и разпространявате, и то е, от което произтичат всички останали предимства.
  • “Щом е свободен, значи ще се развива бавно” – не е задължително. Всъщност зависи от това доколко голям е проекта. Някои проекти (например Линукс ядрото) се развиват с шеметна скорост – в момента (април 2008 год.) съдържа около 9 милиона реда код и всеки ден се добавят средно 3621 реда, премахват се 1550 реда и се променят 1425 реда, и това всеки ден за последните 2 и половина години. Този темп на промяна е по-голям от този, на който и да е друг софтуерен проект въобще в историята досега7. Друг такъв феномен е Уикипедия, свободната енциклопедия – от създаването си преди по-малко от 10 години до сега тя се разрастна до една от 50-те най-популярни страници в мрежата, списвана на повече от 200 езика. Английският вариант съдържа повече статии отколкото Енциклопедия Британика, започната преди повече от век, а немският е по-точен и акуратен от традиционните енциклопедии8.
  • “Грешките няма да се фиксират навреме, защото разработчиците нямат интерес от това” – Точно обратното. Разработчиците на свободен проект харесват това, което правят, така че са благодарни за всяко съобщение за грешка. И дори те самите да нямат времето да я фиксират, много често съобщението за грешка идва с прикачена поправка – заради достъпността на програмния код. Повечето свободни проекти следват принципа на ранно и често публикуване на нови версии на продуктите си. По този начин потребителите имат възможно най-скоро достъп до новите възможности и фиксираните грешки от предната версия, от една страна, и могат своевременно да бъдат локализирани грешките и неудачните решения в проектирането и изработката на софтуера, от друга.
  • Нови версии ще се публикуват по-рядко отколкото при комерсиални програми – отново зависи от проекта. Много проекти имат фиксиран план за издаване на новите версии и го следват стриктно. Убунту (една от популярните днес Линукс дистрибуции) например издава нова версия на всеки 6 месеца – през април и през октомври всяка година. Междувременно имате автоматично обновление на операционната система и на хилядите свободни програми, които са включени в официалните и хранилища. Има и така наречените “версии с дълъг период на поддръжка”, които се предлагат с поддъръжка и актуализации за период от 3 и 5 години съответно за настолната и сървърната версия на продукта. Мисля че с такава поддръжка и актуалност не може да се похвалят много от комерсиалните операционни системи.
  • “Свободният софтуер е само за домашно ползване” – Google не мисли така – много от нейните сървъри са задвижвани от свободен софтуер9. Европейската комисия също не мисли така – в едно изследване през 2006 год. тя препоръчва употребата на свободен софтуер в държавните организации и в бизнеса10.
  • “Свободния софтуер няма поддръжка” – напротив – предлага много повече възможности. Има фирми, които предлагат платена поддръжка на свободен софтуер. Популярните свободни проекти имат голяма общност от потребители, готови да помогнат безплатно. Може да бъде наета и специална фирма за поддръжка, и нейната работа ще бъде много улеснена поради голямото количество достъпна информация, възможността за връзка с разработчиците и достъпа до програмния код.
  • “Сега е свободен, но после ще стане платен” – Вярно, точно така е. Само че е в сила за безплатните за изтегляне shareware програми, които спират да работят след месец или два, точно когато сте свикнали да работите с тях. Така е и с олекотените, създадени специално за образованието версии на комерсиални програми – беплатни сега, но с идеята да се приучат учениците да ползват продукта и утре, когато напуснат училище, да си го платят. Компания, която се управлява от законите на бизнеса, просто не може да си позволи да дава напълно безплатен обяд. Не е така при свободния софтуер обаче. В клаузите на договора му за употреба може да има такива, които задължават всеки, който разпространява променена версия на програмата, да направи програмният код на промените достъпен обратно за общността. Но дори и да няма такава клауза, компаниите са склонни да сътрудничат, защото те имат интерес от развитието на проекта – срещу своят малък принос получават голям и завършен продукт.

Особеностите на разработка и разпространение на свободния софтуер обуславят все пак и някои възможни проблеми при използването му:

  • некачествен продукт – възможно е. Много студенти разпространяват свои курсови работи като свободен софтуер, или започват свободен проект докато изучават даден програмен език или технология. Така че нормално е сред свободните програми да има и некачествени такива. Но, за разлика от техните shareware или freeware аналози, за една свободна програма е много по-лесно да се прецени дали е добре проектирана и структурирана, тъй като програмният код е достъпен.
  • нестабилен продукт – да, възможно е да имате публични версии на свободни програми, които съдържат грешки и се държат нестабилно при работа. Това е нормално, и както казахме, е част от политиката на много свободни проекти да бъдат пускани нови версии рано и често. Но освен експерименталните, пълни с нови възможности (но и с неизбежно породените от тях грешки и нестабилност) нови версии на своите програми, повечето свободни проекти поддържат и така наречените “стабилни” (stable) версии, в които не се добавя нова функционалост, а само се фиксират открити грешки. Тъй като софтуерът е достъпен свободно и преминаването към нова версия е напълно доброволно, то всеки потребител може да прецени дали има нужда от новите възможности, или предпочита не толкова актуален, но за сметка на това значително по-стабилен продукт.
  • слаба поддръжка, липса на документация – да, някои малки проекти страдат от този проблем. Но, тъй като софтуера е свободно достъпен за тестване и експертна оценка, тези проекти могат да бъдат отсети още на стадият на избор на софтуер. А и дори да се окаже че слабата поддръжка и липсата на документация са станали видими в последствие, винаги имате една застраховка, една пълноценна възможност за поддръжка, един достоверен, актуален и изчерпателен източник на документация, непредоставяни с никой от останалите договори за ползване – достъпът до програмният код.
  • непредвидими периоди на издаване на новите версии – важи за някои малки проекти. Едно спонсориране на проекта, обвързано с договор за периодично издаване и поддръжка може многократно да подобри ситуацията. Още повече че ще бъдете сигурни че това, което сте платили ще бъде използвано по предназначение – за развитието на продукта от хора, които знаят как да го направят, а не за поддръжка на офиси, рекламни кампании, лобиране и други разходи, които има една комерсиална компания.
  • несигурност до кога ще бъде поддържан – в сила е само ако проекта е от малка група разработчици и не добие популярност. Но точно широката употреба на такъв проект (ако е переспективен) в образованието и достъпа до програмния код могат да променят ситуацията – нови хора да се включат в екипа, подкрепата на потребителите да мотивира и активира разработката. И в крайна сметка – дори един свободен проект да замре, това не е фатален проблем – тъй като програмния код е на разположение, винаги може да се премине към някои от другите модели на изработка на софтуер – например на поддръжка от външна фирма срещу заплащане. И отново свобоният характер на договора гарантира че няма да се обвържете прекалено с тази фирма – тъй като програмният код винаги ще бъде достъпен.

Така че макар че продуктите със свободен договор за използване притежават някои от недостатъците на другите типове договори, наличието на програмния код прави сравнително лесно преодолими повечето от тях.

Пример за използването на свободен софтуер за образованието

За да не бъда голословен и за да излезем от областта на теоретичните разсъждения, ще ви дам два примера за български проекти, предлагащи подбор от свободни програми за целите на образованието:

  • Учи Свободен (http://cd.svoboden.net/bg/) е инсталационен диск с образователен софтуер за Microsoft Windows (2000/XP/Vista). Съдържа комплект програми, покриващ всички предмети в българските училища, по които се ползва компютър. Повечето програми са на български език. Дискът съдържа описание на всяка една програма, така че да изберете само тези, които са ви необходими. Разполагате с автоматичен инсталатор на избраните програми заедно със стандартни за България настройки за тях, така че всичко да е готово за работа веднага след инсталацията. На диска ще намерите и някои полезни ръководства, четива и помощни материали. Проектът е спечелил първа награда в категория “Електронно Образование” на конкурса IT Иновации 2006 на списание IT Forum.
  • УСУ (http://learnfree.eu/) е “жив” / инсталационен диск със свободна операционна система и богата колекция от свободен софтуер за Линукс (много образователни програми и всичко друго необходимо за всекидневна работа), както и подробна документация. Базиран е на Убунту. Предимствата му са богатият набор от качествени програми, възможността да бъдат стартирани без инсталация, пълната му независимост от операционната система инсталирана на компютъра (може да се тества и ползва без да променя инсталираното и настройките на компютъра, или да служи за възстановяване на системата), подробните, с картинки и на ясен и достъпен български език ръководства за начинаещи, както и много други11.

Вместо заключение

Накрая, вместо заключение, искам да уточня – това, че свободният софтуер е лесно достъпен и безплатен, не отменя всички стъпки на избора на софтуер, които биха били направени ако се избира продукт предлаган по някои от другите възможни договори. Тоест нужен е екип от специалисти, които внимателно да разгледат и да проверят качествата на продукта, да преценят възможностите и предимствата от употребата му в дългосрочен план, приложимостта му за целите на образованието, вариантите за поддръжка и т.н. Предимството е, че при свободният софтуер всичко това е многократно улеснено защото продукта вече е наличен, достъпен (както и програмния му код), и е възможен контакт с неговите разработчици. А това, заедно с предимствата, които предлага свободните договори, улеснява много избора и последващото внедряване. Ако все пак за дадено приложение министерството не открие подходящ свободен продукт и реши да създаде собствен продукт по поръчка, то отново препоръчително е той да е с отворен програмен код, така че да се ползват всички предимства на този тип лицензиране. Никъде, нито в ДОИ, нито в който и да е нормативен документ е указано изрично какъв точно трябва да е софтуерът, който се използва в образованието, нито някъде се забранява избора и използването на такъв от преподавателите. Така че във вашите ръце е да откриете предимствата и възможностите, които свободният софтуер ви предоставя.

Забележка: Статията е създадена заради доклад, представен на Шестата конференция по начална педагогика, София, 21 ноември 2008 год. Съкратен (поради изискванията за размер на докладите) вариант на тази статия е публикуван в сборника с доклади към конференцията.

Библиография (към 21 ноември 2008 год.):

  1. Кратко обяснение на договора GNU-GPL:
    http://creativecommons.org/licenses/GPL/2.0/deed.bg
  2. Радослав Радев – “Софтуерът и софтуерната индустрия”:
    http://bgoffice.sourceforge.net/linux/linux.html#id2820745
  3. technews.bg: Европейската комисия ще разследва отново Microsoft:
    http://technews.bg/info.php?id=6680
  4. Статистика на топ 500-те суперкомпютъра според фамилия на използваната операционна система:
    http://www.top500.org/stats/list/31/osfam
  5. Членовете на Linux Foundation: http://www.linuxfoundation.org/en/Members
  6. Free Software Foundation: Selling Free Software:
    http://www.gnu.org/philosophy/selling.html
  7. Разработката на ядрото на Линукс (Април 2008 год.):
    https://www.linux-foundation.org/publications/linuxkerneldevelopment.php
  8. Actualno.com: Германската Уикипедия е по-добра от класическите енциклопедии:
    http://curious.actualno.com/news_137520.html
  9. Netcraft: OS, Web Server and Hosting History for www.google.com:
    http://uptime.netcraft.com/up/graph/?mode_u=on&mode_w=on&site=www.google.com
  10. TechNews.bg: ЕС призна предимствата на софтуера с отворен код:
    http://www.technews.bg/info.php?id=2090
    Самият доклад: http://ec.europa.eu/enterprise/ict/policy/ict/2006-11-20-flossimpact.pdf
  11. bglog.net: Диск със свободен софтуер за българското образование:
    http://bglog.net/blog/svoboden/site/posts/?bid=20447
  12. Отворена книга за свободния софтуер: http://www.arcfund.net/openbook.pdf

Оригинала на статията: http://cd.svoboden.net/bg/free-software-in-schools.html
Можете да ползвате текста според условията на договора Криейтив комънс Признание

Автор: lokster
Дата: 26.01.2011