Print Friendly

Понякога някоя малка спънка може да попречи за пълен преход към Линукс. В редки случаи действително няма алтернатива на някои приложения за други операционни системи. В такива случаи се налага да имате едновременно две операционни системи и според нуждите ви, да рестартирате в едната или другата. Това е работещо решение, но вероятно сте съгласни, че е малко досадно само заради програмата Х да рестартирате компютъра. В действителност има още едно решение, което ще ви избави от нежеланото рестартиране и дори ще ви позволи да работите с две операционни системи едновременно! Става въпрос за т.нар. виртуални машини. Те могат да бъдат много видове според принципа си на действие. Повече по въпроса може да се прочете тук. По-долу ще стане въпрос за програма, която предлага виртуален хардуер, в рамките на който може да се инсталират операционни системи – VirtualBox. С други думи, след инсталирането на програмата, тя ще ви предложи изолирана среда вътре в самата операционна система, несъществуващ в действителност хардуер, отделен от реалния.

Може да стартирате приложението от Програми – Помощни програми – Виртуални системи (VirtualBox).

vbox_1.png

Сега нека създадем първата си виртуална машина и нека тя за целите на примера да е Windows 7 RC.

При натискането на бутона Нова, се отваря услужлив помощник, който ще ви преведе през основните стъпки, започвайки с избор на операционна система и виртуална системна памет, която да заделите за нея:

vbox_2.png

vbox_3.png

От падащото меню може да изберете наистина голям брой операционни системи. Изберете тази, която смятате да инсталирате, за да може VirtualBox да зададе подходящи за нея настройки.

vbox_4.png

При коректно избарани тип и версия на операционната система от предходната стъпка, VirtualBox ще предложи разумен размер на заделената системна памет. Ако разполагате с повече системна памет, може и да увеличите виртуалната такава.

След горните действия ще трябва да изберете виртуален диск, на който да инсталирате новата операционна система. В случай, че няма такъв създаден, ще ви се наложи да го създадете:

vbox_5.png

С натискането на бутона New, ще минете през настройките за нов виртуален диск.

vbox_6.png
vbox_7.png

Имате избор между виртуален диск с фиксиран размер или динамично растящ според нуждите на ОС. Препоръчително е да изберете динамичен размер, тъй като по този начин ще спестите реално дисково пространство, а същевременно няма да ви тревожи свършване на свободното виртуално пространство.

vbox_8.png

По подразбиране създадените виртуални дискове се запазват в домашната ви папка – /home/Вашето-Име/.VirtualBox/HardDisks/

С това основната подготовка за новия виртуален твърд диск приключва.

vbox_9.png

Сега натиснете Край за да се върнете към помощника за създаването на виртуална система.

vbox_10.png

На последната стъпка имате възможност да видите обобщена информация за новата система, която предстои да бъде създадена.

vbox_11.png

Когато помощника се затвори, новата система ще се покаже в основния прозорец на програмата. По аналогичен начин можете да създадете няколко различни виртуални системи, които да използвате според нуждите си.

vbox_12.png

Сега може да обърнете внимание на допълнителните настройки за виртуалния хардуер – CD устройство, мрежа, звук и някои други. Настройките се отварят при натискане на бутона Настройки в основния прозорец.

vbox_13.png

Виртуалните устройства са подредени по категории. Отделно в някои от категориите съдържанието е обособено в подстраници. По-долу ще бъдат разгледаните онези настройки, които са от по-съществено значение за правилната работа на VirtualBox.

В категорията Основни може да обърнете внимание на заделената системна памет за видео картата. Имайте предвид, че тя “изяжда” от общия обем на оперативната памет и затова не бива да е прекалено голяма.

В подстраницата с настройките на виртуалното CD/DVD устройство, можете да изберете дали да се използва вашето истинско или пък да се използва свален на твърдия диск образ на диск под формата на ISO файл. Втората възможност е много удобна, когато сте искате да опитате нова операционна система, изтеглена от Интернет и нямате под ръка празен диск.

vbox_14.png

В подстраницата Флопи по подобен начин може да използвате истинското флопи или пък готов образ на дискета.

Дали виртуалната машина да има звук може да определите от Звук.

vbox_16.png

Какъв драйвер и каква звукова карта да се симулира, са настройките, достъпни тук.

Важно е да се уверите, че виртуалната мрежова карта е активирана. По този начин ще имате мрежова и Интернет свързаност и под виртуалната машина. Това става от подстраницата Мрежа.

vbox_15.png

Там има няколко настройки, касаещи типа на мрежовия адаптер, начина на свързване (NAT – ще ви свърши работа в повечето случаи), МАС адреса на адаптера и др.

Като приключите с това и с разглеждането на другите настройки, може да затворите този прозорец и да натиснете бутона Старт. За първи път ще се стартира виртуалната машина.

Сега нещата са съвсем лесни – все едно сте на истински компютър и инсталирате легалното копие на Windows.

vbox_17.png

Като минете през обичайните инсталационни стъпки, ще ви се зареди един съвсем нормален Windows 7 RC.

vbox_18.png

За да работите с тази операционна система, щракнете с мишката в прозореца и тя ще се прихване от виртуалната машина. Сега тя ще може да се движи само в рамките на прозореца на виртуалната машина. За да я освободите отново и да е използваема в истинската система натиснете клавиша Ctrl.

Цялото това цъкане с времето вероятно ще ви стане досадно. Освен това да работите с цяла операционна система, пък била тя и виртуална, в прозорец е малко несвойствено. Това може да се промени бързо и по-долу ще видите как.

Натиснете бутона Ctrl за да освободите мишката, в случай, че е във виртуалната машина. След това от менюто на прозореца изберете Устройства-Инсталиране на Виртуални добавки.

vbox_19.png
Сега щракнете отново в Windows 7, Windows Explorer, отворете съдържанието на CD устройството и цъкнете два пъти на файла VBoxWindowsAdditions. По този начин ще пуснете инсталацията на виртуалните добавки.

vbox_20.png

Следвайте стъпките на инсталацията и когато е необходим рестарт на Windows – направете го.

Ще бъдете уведомени, че вече не е необходимо да щракате в прозореца и съответно да натискате Ctrl за освобождаване на мишката. Можете свободно да щракате в реалната и виртуалната операционни системи без никакви пречки.

vbox_21.png

Безспорно удобно, но все още не е пълна интеграцията между двете системи, нали? Досадният прозорец си остава и по-долу ще ви покажа как да се освободите и от него.

От менюто на прозореца изберете Машина-Безрамков режим.

vbox_22.png

При задействането на този режим, стартовото меню на Windows се интегрира в Работната площ на реалната система и изглежда като неделима част от нея. Нещо повече, целият Desktop на Windows ще изчезне и когато стартирате определена програма, ще се отваря само тя в собственият си прозорец.

vbox_23.png

Сега спокойно може да забравите кое е виртуално, кое-реално и да си ползвате най-добрите програми от двете операционни системи едновременно. Ако искате да се върнете отново в режим на прозорец натиснете Ctrl+L.

Автор: svetli
Дата: 26.01.2011